|
автор asthfghl
|
|
07 юли 2010 |
|
"Дядо прави портрет на Бойко Борисов от мозайка" -- гледам аз репортаж по новините и се пуля. bTV отдели цели 5 минути да ни осветли как старият майстор от н'нам кое си село бил се потрудил няколко дни и нощи да направи два портрета от мозайка: на Апостола на свободата Васил Левски и на Апостола на Народа - Бойко Борисов.
- Очите винаги ги рисувам първи, - разказва дядото. - Защото са най-важното. А на Премиера са зелени. Зелени са, ви казвам!
- Е, защо?
- Ами аз ги гледах от снимка, с увеличително стъкло... и сметам, че са зелени.
- Добре. А харесвате ли го?
- Е, как не. Той си е мъжкар. Каквото каже и става...
С умиление гледах как дядото нежно бърше праха от мозайката на другаря Вожд. В акъла ми изплуваха едни стари, стари спомени за едни стари и отминали времена, когато ликовете на Вождовете на Народа ни гледаха редом с тези на Апостола.
Много ликове се изредиха редом с неговия - помня.
Даже още пазя старата енциклопедия, останала от дядо ми, в която майка ми в ученическите си години прилежно беше разграфила портрета на Димитър Благоев на ситни квадратчета, за да може да го прекопира в по-голям мащаб за часа по чертаене. Домашно упражнение, какво да се прави.
На дедовата мозайка Вождо гледаше с нахакан поглед - дядото доста реалистично го беше пресъздал наистина.
А отстрани, сякаш позабравен, попрашасал но още неизбелял, леко тъжен, а може би и с известна насмешка, гледаше Апостола...
Истинският.
 |
